Нашия патрон: Елисавета Консулова – Вазова

Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965)

Известната българска художничка Елисавета Консулова-Вазова и до днес олицетворява сбъднатата мечта на всяка модерна жена – щастлив семеен живот, професионална реализация и активна обществена дейност; никога не се отказвала и преследвала докрай мечтите си, дори и най-невъзможните; вярвала в себе си и гледала напред заедно с любимите си хора.

ДЕТСТВО И ОБРАЗОВАНИЕ

 

Елисавета Консулова е родена на 4 декември 1881 г. в Пловдив в семейството на богатия търговец Георги Консулов – високообразован и предприемчив българин, сподвижник на В. Левски. Тя е 10-годишна, когато цялото семейство се мести в София, защото баща й е назначен за директор на спиртната фабрика. С благословията на баща си през 1897 г. Елисавета Консулова се записва да следва живопис в Държавното рисувално училище при проф. Ярослав Вешин. След завършване на образованието си през 1902 г. тя започва работа като учителка по рисуване, за да издържа семейството си.

 

Още по време на следването си тя се запознава с младия тогава юрист Борис Вазов, брат на Иван Вазов, с когото дълго време си кореспондира тайно. Тази връзка завършва с брак през 1906 г., въпреки възраженията на майка й, която е убедена, че бъдещият й съпруг няма достатъчно средства, за да й осигури финансова стабилност. Е. Консулова-Вазова успява да спечели на своя страна семейството на съпруга си – Иван Вазов не само е впечатлен от таланта й, но й позволява да го рисува („Иван Вазов на разходка“, „Иван Вазов на почивка“). Свекървата Съба Вазова също я цени и, въпреки своето патриархално разбиране за мястото на жената в семейството, й разрешава да замине за Германия, за да продължи образованието си. През 1909 г. Е. Консулова-Вазова, заедно с двете си малки дъщери, заминава на специализация в Мюнхенската академия.

 

По време на престоя си в Берлин и Мюнхен Е. Консулова-Вазова е впечатлена от културно-образователната политика на тези държави. Затова тези пътувания не само носят допълнително самочувствие на художничката, но се оказват полезни за нея – благодарение на натрупания опит тя продължава своята обществена дейност през следващите десетилетия. По това време съпругът й вече е известен политик и депутат, сътрудник на вестниците „Мир“ и „Демократически преглед“.

Семейството има три дъщери,– Елка, Събина, повече известна като Бинка, и Анна, които тази свободна и умна жена отглежда по нов за времето си начин късо подстригани , с леки и широки дрехи, без много мебели, за да има място за игра. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва и в книга за възпитанието – “Книга за младите майки”. Всичко това – в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде.По-късно първите две ще поемат по стъпките на майка си, насочвайки се към изобразителното изкуство, а наймалката ще стане известен лекар.

ПЪРВИ СТЪПКИ

След завръщането си в София, Елисавета продължава заниманията си по рисуване. Тя се смята за един от основоположниците на пленерната живопис в България. В творчеството й преобладават портретите и натюрмортът. Активното участие на художничката в културния живот на България започва още през първото десетилетие на ХХ век. Първият й контакт с Прага е през 1911 г., когато Е. Консулова-Вазова взима участие в изложбата „Българска жена“ в Прага и на която представя свои творби от последните четири години – цветя, салонни портрети на дами. По време на Балканските войни Елисавета Консулова-Вазова служи като самарянка в Ямбол, Лозенград и край Чаталджа. След Първата световна война тя отново се връща към заниманията си по рисуване и се ангажира с културна дейност – участва в изложба на Дружеството на художниците в България и помага за създаване на българския куклен театър.

В ПРАГА    

Авторитетът на Елисавета Консулова-Вазова като българска художничка се засилва с участието й в изложбата на българското изкуство в Прага през 1926 г. Нейният „чешки“ период започва през следващата година. Тогава съпругът й е назначен за български пълномощен министър в Прага, където остава с цялото си семейство до 1933 г. Престоят в Прага открива на Е. Консулова-Вазова прекрасна възможност да използва интелектуалния си потенциал. Тя участва в културните изяви на дружеството „Чехословашко-българска взаимност“, създава първия пансион за български студентки в Прага с помощта на проф. Ян Мърквичка.

ОТНОВО В СОФИЯ

По време на престоя си в чужбина, именитата художничка е впечатлена от грижите, които се полагат за повишаване на домашната култура на жените: „През време на пребиваването ми в Прага от 1926–1933 година имах случай да се запозная с всичко, което правят там за повдигане на домашната култура както в градовете, така и в селата. Аз отдавна си мислех, че в нашата хубава, богата страна, при нашия интелигентен народ, животът би бил много по-щастлив, ако имахме много по-висока домашна култура..“ Наистина, малко след завръщането си, Елисавета Консулова-Вазова започва да издава периодичното издание „Беседа“ – първо като вестник, а след това като списание, което по-късно се преименува на „Дом и свят“. Целта на инициативната българска общественичка е да създаде „списание за по-интелигентната българка“, която „да бъде улеснена в своите задачи на домакиня и майка, за да й остане повече време за нейното лично духовно издигане“. Сътрудници на списанието са Александър Балабанов, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков и др. Съпругата на Борис Вазов продължава да се занимава и с изобразително изкуство – през 1934 и 1935 г. тя участва в две изложби в София, втората от която е посветена на българското изкуство. За своята обществена и благотворителна дейност тя е наградена през 1937 г. с почетния знак „За насърчение към човеколюбие“ – ІІ степен. Годината 1938 г. също е свързана с две значими събития – през май тя става съорганизатор на Общата художествено-занаятчийска изложба в София, а през лятото помага в организирането на Българската етнографска изложба в Прага, открита в Етнографския музей. През 1939 г. Елисавета Консулова-Вазова основава и става председател на дружеството „Български дом“, което съществува до 1945 г. То си поставя за цел да повиши домашната култура на българската домакиня. Дружеството се радва на голяма популярност, защото за съвсем кратък период членовете му нарастват до 400 души. След Втората световна война Елисавета Консулова-Вазова започва да издава детски книжки – преводи на приказки. През 1948 г. тя става член на Съюза на българските художници Доживяла да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. Умира на 29 август  1965 г., заобиколена от семейството си.

„ МАЙКА НА ЦВЕТЯТА“ – картини на Елисавета  Консулова- Вазова