На Велики четвъртък не просто спазихме традиция – докоснахме се до смисъла ѝ. Ученици от различни класове се събраха около символите на Великден – с търпение, обич и усмивка. А 9В клас, по своя инициатива и с подкрепата на своя класен ръководител г-жа Анастасия Генова, превърнаха обикновения ден в празник на сплотеността.
В ръцете им боите не бяха само пигменти – бяха мост между поколенията, между минало и бъдеще. В жестовете им имаше грижа. В думите – топлина. В очите – обещание.
Великден е не само възкресение, а възраждане – на доброто, на вярата в другия, на надеждата. И днес, докато гледахме как внимателно боядисват яйцата, как си подават боите и се смеят, осъзнахме нещо тихо, но важно:
Те вече вървят по своя път – уверено, осъзнато и с усещане за стойност. И с всеки такъв момент се превръщат все повече в хора, които някой ден ще дадат пример. Ще продължат традицията. Ще запазят светлината.
Ако има нещо по-красиво от това да пазиш традиция, то е да я предадеш с любов – точно както направихме днес.